Европейският паяк 2012
Meta menardi (Latreille, 1804)
Паякът на 2012 година принадлежи към интересно семейство (Tetragnathidae – дългокраки тъкачи), обитател на странни хабитати (пещери) явяващ се два пъти паяк на годината (той е също пещерно животно на годината cave animal of the year. Да започнем, както му е редът, с кратко въведние за паякът на годинатаr: Meta menardi (Latreille, 1804) голямият пещерен паяк.
Голямият пещерен паяк е един от 955-те вида паяци дългокраки такачи известни до този момент в света. В Европа имаме 29 вида, в Централна Европа, те са 29, а в България – 23.
Голямият пещерен паяк Meta menardi е широко разпространен в географско отношение. Той обитава подземни пространства в целия Палеарктичен регион, с изключение на Япония. В Централна Европа се среща главно в планинските райони, характерен за карстовите територии. Паякът живее в подземни кухини, пещери, мазета, минни галерии и каменни сипеи, като предпочита средна степен на влажност и постоянна температура над 7°C. Избягва пещери с висока влажност.
Дължината на тялото на голямия пещерен паяк Meta menardi е 11 до 13 mm при мъжките и 14 до 17 mm при женските. Тъмно оцветен; главогръдът е червено-кяфяв, коремчето светло или тъмно-кафяво, с черни шарки. Обикновено се виждат две по-голями петна. Краката са кафяви с черни препаски. Младите екземпляре е възможно да бъдат сбъркани с малкия пещерен паяк Metellina merianae (Scopoli, 1763). Той е по-малък и оцветен по в сиво. Независимо от това, вторият вид строи по-голями мрежи (с повече радиални линии и ловни нишки) така може да прибави към своето меню и някои по-мощно летящи насекоми.
Meta bourneti Simon, 1922 по размери и оцветяване е много подобен на M. menardi, известен e от изолирани местообитания в Rhineland-Palatinate. В България е известен от пещери в Странджа и Северното Черноморие.
Като допълнение на тези забележителни видове, в подземните каверни живеят още много други видове паяци; някои от тях показват по изявена адаптация към подземния начин на живот. Това са видове с много по-малки размери от видовете на род Meta споменати по-горе и не могат да бъдат сбъркани с тях.
Размножителният период на тези видове от род Meta започва в ранното лято. От средата на юли до началото на август, женската построява пашкул – 2-3 см, окачен на тънка нишка. Пашкулът съдържа около 200-300 яйца, за които женската се грижи до края на живота си (два или три месеца). Към края на август, пашкулът започва да се разпуква, а малките паячета могат да бъдат забелязани като малки черни точици. Младите паячета не напускат пашкула до следващата пролет. Потомството започва своя жизнен път в привходните части на пещерата, където могат да бъдат забелязани до една седмица. Някои от тях мигрират до други пещерни системи; останалите населяват пещерата, където са се родили. По този начин популацията се разпространява и развива.
Голямият пещерен паяк Meta menardi достига възраст от 2 до 3 години, докато повечето от обикновените паяци живеят само една година.
Мрежата на голеяя пещерен паяк достига 20-30 cm и се приема като рудиментирана (орбитална мрежа с отворен център) и редко се използва за ловни цели. Meta menardi прекарва повече от своето време разхождайки се по пещерните стени, където може да улови мокрици, бръмбърчета, стоножки, зимуващи пеперуди и всякакви други малки животинки; понякога дори охлюви. Обикновено е свъразана със своята мрежа с тънка паяжинна нишка. Това ловно поведение, което игнорира ловната мрежа, може да бъде определено като своеобразна адаптация към пещерния наин на живот.
Голямият пещерен паяк Meta menardi е наричан още пещерен тъкач, въпреки че не прнадлежи към семейството на тъкачите, като паякът кръстоносец, но все пак той е дългокрак тъкач. Поради своите големи размери той е един от най-забележимите пещерни безгръбначни в умерената зона. Тези животни прекарват цялата година в пещери, минни галерии и мазета изкопани в скалите. Накрая, съвсем логично този паяк беше избран също и като пещерен паяк на 2012 година. Също така паякът представлява голям брой животни, които се нуждаят от защита поради рестрикцията на техните хабитати. С избора на този паяк обществото на германските пещерни и карст изследователи искат да покажат, че има още мнного неща, които трябва да бъдат направени за изследването на подземните екосистеми и животните които ги обитавагт (виж също cave animal of the year).
След неговото избиране като пещерно животно на годината, голямият пещерен паяк Meta menardi беше избран и като, Европейски паяк на 2012 година. Това се случи след отлична колаборация между пещерни биолози и конкретни специалисти занимащи се с проблемите на тези животни. Изследователите на паяци (аранеолози) се доверяват на експертизите на пещерните изследователи (спелеолози) искайки да научат повече за живота на видовете намерени в подземните хабитатats.
Следващия път, когато посетите някоя пещера, дръжте ощите си широко отворени, голямият пещерен паяк е някъде наблизо!
Christo Deltshev & Christoph Hörweg