Европейският паяк 2011
обикновен лабиринтен паяк – Agelena labyrinthica (Clerck, 1757)
Род Tegenaria беше първият лабиринтен паяк използван, като представител на паяците, които правят фуниевидни мрежи (European Spider of the year 2008), сега, друг представител на това семейство беше избран за паяк на 2011: лабиринтният паяк Agelena labyrinthica.
Лабиринтият паяк е един от 1100те вида паяци правещи фуниевидни мрежи (семейство Agelenidae) установени в света. В Европа има 180 вида, а в Централна Европа – 30.
Важен семействен белег са удължените дву-сегментни задни паяжинни брадавички. За паяколозите присъствието на поне 4 финни сензорни космици (така наречените трихоботрии) върху горната страна на последното членче (тарзус) на първата двойка крака е важна разлика при отделянето им от другите семейства паяци. По отношение на размера, лабиринтните паяци се приемат, като средно големи: мъжките достигат до 8–12, а женските до 10–14 mm дължина на тялото. Главогръдат е жълто-кафяв декориран с две надлъжни линии, стесняващи се към предната част. Основният цвят на коремчето е сиво-кавяв; сива надлъжна линия свързана с двойка бели шарки наподобяващи рибена кост, представлява централната украса. Възрастните се появяват през Юли – Август.
Лабиринтните паяци обитават слънчеви и сухи хабитати с ниска растителност и разпръснати храсти и шубраци. Могат да бъдат намерени и в гората, окрайнините на гората, както и в сухи тревистиместообитания. В Централна Европа лабиринтните паяци са широко разпространени и често срещани.
Лабиринтните паяци строят типични мрежи, опънати сред тревата и ниската растителност; разположени близо до земята и по-редко на височина 1 м, когато са разположени сред храсталаци. Плоската паяжинна пелена постепенно преминава във фуниевидна тръба, където паякът се оттегля при опасност. Над паяжинната повърхност е разположена система от финни паяжинни нишки, представляващи капан за потенциалните жертви.
Когато някое насекомо попадне върху паяжинната пелена, паякът се втурва сграбчва я и убива с ухапване. Ориентира се добре по вибрациите излъчвани от жертвата. По-малките насекоми се оплитат лесно в мрежата, по-едрите се опитват да избягат, но и те са бързо локализирани. Бързата ориентация се осъществява главно с помощта на слуховите космици (трихоботриите), които помагат и при определянето на разстоянието до жертвата. Бавно летящите насекоми също могат да бъдат атакувани, защото паякът реагира мигновено (около 160 мсек). При безпогрешното придвижване по мрежата важна роля играят и неговите очи. Паякът реагира главно на бледи и тъмни обекти. Освен това, предните средни очи могат да откриват петната от поляризирана светлина, което също помага при ориентацията.
През „сватбения” период, който започва в средата на Юли, мъжкият потропва по мрежата на женската с педипалпите, за да съобщи за своето присъствие като „ухажор”. Ако женската е готова за копулация, остава тиха и кротка в своето убежище, където се извършва оплождането. Месец по-късно, през Август, женската прави голям бял пашкул. Вътрешността на пашкула (съдържа 50–130 яйца) е подсилена с напречни обръчи от паяжинни нишки. Стените на пашкула са изградени от по-дебели нишки, а отвън са оцветени камуфлажно, като шума. Малките паячета се излюпват през същата година и зимуват в гнездото; животът им се поддържа от яйчения жълтък съхранен в коремчето им – напускат убежището следващата пролет.
Няма да е трудно да намерим лабиринтния паяк по време на бъдещите екскурзиите в природата през лятото на 2011. Гледайки напред ще го забележим да стои върху своята забележителна фуниевидна мрежа, готов за мълниеносна атака, когато някое насекомо попадне в полезрението му.
Кристоф Хьорвег & Христо Делчев
Контакти България
Д-р Христо Делчев, Институт по зоология – БАН, бул. Цар Освободител 1, 1000 София, ел.
Поща, e-mail: cdeltshevinstitutezoology.com
