Европейският паяк 2010
градински паяк (кръстоносец) – Araneus diadematus Clerck, 1757
Това е един от най-известните паяци: градинският паякът (кръстоносец). Това се вижда добре от многобройните попадения при ползването на търсачката ‘Гугъл’. При ползване на www.google.at, на 14.11.2009, бяха отчетени 166,000 попадения за германското име ‘Градински кръстоносен паяк’ и 57,100 за научното име Araneus diadematus (lat. Araneus = паякr, diadematus = главовата част украсена с характерна линия като диадема).
Паякът кръстоносец (градински паяк) принадлежи към семейството на кръговите тъкачи (Araneidae). В света са известни около 3,000 вида, 50 от които обитават и Средна Европа. Те обхващат от средно големи до едри видове (женски 10-18 mm, мъжки 5-9 mm) с добре ошипени крака. Не са скитници, строят характерни кръгови мрежи снабдени с ловни лепливи спирални нишки. Имената на някои видове от семейството отразяват съответната характерна окраска или устройство на тялото: квадратен паяк (Araneus quadratus), мраморен паяк (Araneus marmoreus), както и мостов паяк (Larinioides sclopetarius).
Градинският паяк носи на гърба си характерна фигура подобна на кръст, което води до алтернативното име ‘паяк кръстоносец’. Фигурата е формирана от пет бели петна (четири удължени и едно кръгло в средата), понякога преливащи се едно в друго – като резултат от отлагането на екскреторния продукт гуанин, натрупващ се под кожата на това място.
На коремчето има и множество листоподобни шарки. Предната част на коремчето е разширена, така че формата му става повече или по-малко триъгълна, докато при някои видове, като A. quadratus или A. mamoreusнай-широката част е в средата, което прави коремчето да изглежда по-кръгло.
Оцветяването варира много от жълто през всички нюанси на кафявото до червеникаво. Мъжкият достига дължина на тялото си 5-10 mm, женската 12-17 mm.
Градинският паяк обикновено строи своята голяма, орбитална мрежа близо до земята или по ниските клонки на храсти и дървета. Като повечето Araneus видове, A. diadematus прекарва целия ден върху центъра на мрежата. Рядко я напуска, като остава в непосредствена близост.
Кръговите мрежи са най-добре познатите типове паяжини, осигуряващи голяма ловна площ. Конструкция фиксирана само в няколко точки, но много гъвкава и стабилна в същото време. Сигналите от хванатото в мрежата насекомо се предават в центъра (или там, където се намира паякът в момента). Благодарение на специалната (геометрична) конструкция на мрежата паякът може да се ориентира и да се движи, без да влиза в контакт с ловните нишки. Мрежата се подновява периодично, паякът изяжда стария материал и така рециклира ценните ‘строителни елементи’ (протеините).
За изграждането на яйчения пашкула се използва друг тип паяжинна нишка, която трябва да осигури презимуването. През Септември или Октомври женската създава няколко яйчени пашкула от жълто оцветена паяжинна нишка. Младите паячета напускат пашкула на пролет, но стават възрастни на края на лятото. Видът живее обикновено две години.
Градинският паяк е разпространен повсеместно, като обитава различни хабитати, от окрайнинините на гората през ливадите до нашата градина. По време на нашата разходка не е трудно да забележим и се възхитим на неговите мрежи, които са истински шедьоври на природата. Той ни предпазва от множество неприятни насекоми попадащи в мрежи му, така че паяците в нашата градина и паяците като цяло, трябва да бъдат разглеждани като уникални и полезни и природни същества.
Кристоф Хьорвег & Христо Делчев
Контакти България
Д-р Христо Делчев, Институт по зоология – БАН, бул. Цар Освободител 1, 1000 София, ел.
cdeltshev(a)institutezoology.com
