Европейски паяк на 2009 година
Триъгълен паяк – Hyptiotes paradoxus (C.L. Koch 1843)
Красивите мрежи на паяка кръстоносец са добре известни на всички. От друга страна всички знаем, че в продължение на много милиони години природата е променила някои организми и тяхното поведение, като в много случаи са се получили доста странни форми. Паякът на 2009 година ни показва как типичната паякова мрежа може да бъде модифицирана в едно хитроумно изобретение за лов.
Преди всичко: главният герой е незабележим, малък (3–6 mm дължина на тялото), бледо оцветен (светло сив, сивкав или по-тъмен, понякога с петна от по-светли космици), водещ скрит начин на живот, криейки се между сухи клонки на боровите дървета. Паякът е видимо як и набит, като тяло и крака, а маскировката му към околната среда е забележителна. Коремчето му представлява издигнат триъгълник, от където идва и името му. Не по-малко интересна е и неговата мрежа. Когато гледате и се радвате на боровите дървета в един момент забелязвате осветената от слънцето и блестяща голяма около 20 cm мрежа. Тази мрежа е построена върху четири радиални паяжинни лъча и опънатите между тях ловни нишки. Те образуват три сегмента върху завършената орбитална мрежа. Мрежата се застопорява чрез стабилизиращи нишки от едната страна и една сигнална, излизаща от центъра. Гледана отгоре изглежда като копринен триъгълник. Хиптиотесът чака своите жертви, като се разполага между центъра на мрежата и придържащите нишки. Ако някое насекомо засегне ловните нишки, паякът светкавично го захлупва и затваря в капан, като увеличава дължината на поддържащите нишки чрез намаляване на натегнатостта на останалата част от мрежата. По този начин ловните нишки обхващат жертвата отвсякъде, оставяйки на господаря на мрежата да довърши започнатото.
У арахнофобите този паяк не всява страх, защото като всички крибелатни паяци-тъкачи (сем. Uloboridae) и той няма отровни жлези. По време наеволюцията се е променила мрежата, а отровните жлези са се редуцирали. Жертвата е опакована като неподвижен пакет, така че за да за да се достигне до питателната жертва първо се изяжда паяжината. Както при всички паяци и тук храносмилането е външно.
Друга характерна черта на триъгълния паяк е неговата крибелатна паяжинна нишка. За да обясним този феномен, първо трябва да погледнем устройството на паяжинните брадавички – шест на брой, представляващи къси силно изменени и редуцирани израстъци на края на коремчето. Тези брадавички представляват дюзички, свързани с паяжинните жлези вътре в тялото. Паяжинната нишка излиза от кранчетата и може да бъде използвана за направата на ловната мрежа или изплитането на яйчения пашкул. Като допълнение на паяжинните брадавички, крибелатните паяци имат крибелум – ситообразна пластинка разположена непосредствено преди тях. Предполага се, че крибелумът е хомоложен орган на четвъртата двойка паяжинни брадавички, които са били представени при древните паяци и все още се намират при някои примитивни форми. Миниатюрните дюзички на крибелума произвеждат хиляди паяжинни нишки. Тук се появява и каламиструма – шипчета наподобяващи гребен разположени на последната двойка крака. Той „сресва” излизащите нишки и ги превръща в усукано снопче, подобно на вълнен конец. Така се получават ловните нишки, те са четири пъти по лепливи от „скелетните” нишки на кръстоносния паяк и не е необходимо да бъдат сменявани периодично поради изсъхване на лепливите капчици.
Накрая, трябва да споменем още един анатомичен абсурд при Hyptiotes paradoxus. Поради липса на пенис, мъжките паяци трябва да пренасят индиректно своята сперма. Те правят това чрез копулаторните органи разположени върху тарзуса на педипалпите им. При почти всички паяци тези органи са малки или средни по размер, докато приHyptiotes, големината на този орган е почти колкото предната част на тялото.
Въпреки своите странности, триъгълния паяк е широко разпространен, може да бъде намерен от Западна Европа до Източна Азия. Обитава боровите гори, а неговото родово име (“лежащ на гърба си”, “бездеен” се отнася към неговата нормална позиция когато почива) ни внушава дълбока почивка. Тихият начин на живот и добрата маскировката са в основата на неговото оцеляване. Видовото има paradoxus (“странност или парадокс”) ни прави любопитни да научим повече за живота на този паяк. Достига своята зрелост през лятото (юли – октомври) и ако имате време за разходка в боровата гора по това време, можете да посетите триъгълния паяк и неговия свят!
Петър Йегер & Христо Делчев
Контакти България
Д-р Христо Делчев, Институт по зоология – БАН, бул. Цар Освободител 1, 1000 София, ел. Поща, cdeltshev(a)zoology.bas.bg
