Европейски паяк на 2008 година
Домашен паяк – Tegenaria spp.
Кой не ги познава: големи, тъмни и космати паяци, които се появяват в тоалетната около ваната или мивката – големият размер и контрастят на тъмното тяло върху чистите стени предизвикват негативни реакции у хората. Това са обаче, постоянни спътници на човешкото жилище, нито отровни нито опасни. Въпреки всичко, паяжините в дома развалят отношенията между паяците и повечето хора.
През 2008 домашният паяк (род Tegenaria) е избран за паяк на годината. Журито смята, че няма друг кандидат, който по-добре да символизира инстинктивния страх, който изпитват повечето хора към осемкраката животинка. С този избор арахнолозите искат да предизвикат интерес и разбиране към естествения свят, който ни заобикаля. За трети път паякът на годината беше избран на широка Европейска основа. Тъй като не всички видове на род Tegenariaобитават всички страни в Европа, родът ще бъде фокус на нашето внимание. Всека страна обаче, може да си избере свой представителен вид.
В България в полезрението на човека най-често попада Големият домашен паяк – Tegenaria parietina (Fourcroy, 1785). Обитава предимно мазетата и таваните, но дойде ли есента (септември-октомври) почваме да го срещаме и в стаите на дома. Неприятни срещи и за двете страни, но какво да се прави, като „любовта е сляпа” – настъпил е брачния период. Мигриращите екземпляри са мъжки тръгнали да търсят своите избранници, които търпеливо ги чакат на своите мрежи. Така, че появата на неканения гост не бива да ни плаши, защото може да се случи само през есента.
От 130 вида разпространени по света около 70 са установени в Европа. В природата техните мрежи се намират между камъни, в цепки на скали, в основата на големите дървета и храсти. В човешките жилища те заемат множество алтернативни местообитания.
Домашните паяци от род Tegenaria строят пеленовидни мрежи, разположени предимно в ъглите на помещенията. Това е най-удобното място за паяците да построят и укрепят своите мрежи. Тук, тези тъмнолюбиви паяци прекарват повечето от своето време. Убежището – фуния на края на мрежата се строи така, че да е максимално защитено от дъжд. Останалата част от пелената е добре изложена в пространството.
Когато някое насекомо или мокрица паднат в заложения капан, паякът веднага усеща по вибрациите на мрежата. Бърз като светкавица, скача върху жертвата, ухапва я и инжектира отрова. По-малките животинки са парализирани веднага и се завличат в убежището. Когато жертвата е по-голямо животно Тегенарията се прибира във фунията и чака докато отровата подейства напълно. Понякога се налагат допълнителни охапвания и след това плячката се консумира на спокойствие в леговището.
Тези дългокраки паяци изглеждат внушително. С разгънати крака, мъжкият може да достигне 10 cm; това плаши хората, когато не знаят, че в действителност той не е опасен. При експериментални ухапвания, учените показват, че дори челюстите на домашния паяк да пробият човешката кожа, отровата няма значителен ефект. В повечето случаи се усеща само слабо убождане. Трябва да се отбележи, че е необходимо голям опит и внимание от страна на учените да не наранят живите паяци , когато боравят с тях. Така, че когато отстранявате домашния паяк от банята – с ръце или с помощта на чаша или буркан и го пуснете на свобода, няма никаква опасност. В този случай вие не само го спасявате от сигурна смърт, но влизате и в контакт с местната околна среда.
Петер Йегер & Христо Делчев
