Паяк на 2018 година
Заяков паяк – Steatoda bipunctata (Linnaeus, 1758)
Заяковият паяк, Steatoda bipunctata (Linnaeus, 1758), принадлежи към семейство Theridiidae (= четко-стъпални паяци). В световен аспект, това семейство обхваща 2,487 вида 228 от които живеят и в Европа. Родът Steatoda е представен от 13 вида в Европа, шест от които, могат да бъдат намерени и в Централна и Югоизточна Европа.
Заяковият паяк е намерен във всички европейски държави. Неговото вертикално разпространение обхваща главно низините и хълмистите равнини (до около 800 m над морското равнище), има и находка до около 2,ooo m в Алпите. В България най-високата точка, където е намиран е 1692 м.н.м.р., хижа Еделвайс, Витоша планина.
Като паяк, който прави мрежи е намиран главно, около или вътре в човешките жилища, често под корнизите на прозорците. Заяковият паяк принадлежи към еврибионтните видове и може да обитава и много сухи постройки. Чувства се добре и на открито, главно в градини, под храстите – под кората на дърветата – в скалните цепки и под камъни. Това го прави широко разпространен вид, който не се смята за застрашен.
Дължината на тялото при женските е 4.5–7 mm, а при мъжките 4–5.5 mm. Тялото изглежда мазно или восъчно и блестящо, а коремчето леко сплескано. Затова в Германия го наричат “Дебел или мазен паяк”. Няма българско име. Основният цвят на главогръда е кафяв до почти черен, а коремчето е обикновено светло кафяво до тъмно кафяво, черно по краищата. Светла ивица, не винаги добре видима, минава през средата на коремчето, както и по-широка бледа лента отпред. Обикновено могат да се видят и четири малки тъмни петна (те маркират точките, където се прикрепват мускулите). Краката са червено-кафяви с тъмни препаски.
Заяковият паяк строи триизмерни мрежи, поставени обикновено в ъгли или ниши на в човешкото жилище. Представлява – леко завъртяна плоска конструкция, поддържана от вертикални нишки с различна дебелина. Ловните нишки са насочени право надолу. Те са единствените, които имат лепливи капчици на края на нишката. Жертвата се залепва на нишката и остава като забодена, а паякът излиза от своето скривалище, обикновено някоя цепка и се втурва към нея. Заяковият паяк може да се пребори не само с малки по размери насекоми, но и с по големи паяци, като домашния паяк.
Заяковият паяк се среща през цялата година, а мъжкият може да бъде забелязан през любовния период от юни до октомври. По време на ухажването мъжкият издава цвърчащи звуци: звуците се издават от така наречения стридулационен орган, бразди в края на главогръда, които се търкат в острия ръб на коремчето. По този начин женската е примамена да излезе от своето убежище за да се извърши копулацията, която става обикновено през есента, но понякога това се случва и през пролетта. Женската снася около 50–100 розово оцветени яйца в бял пашкул, закачен да виси вътре в мрежата.
Steatoda bipunctata може да бъде сбъркан с Steatoda castanea, вид, който живее в подобни хабитати, но той е много светло оцветен и се появява само през пролетта.
Защо Steatoda bipunctata беше избрана за Европейски паяк на годината?
От една страна, защото този вид е лесно различим, широко разпространен и често намиран в човешкото жилище. От друга страна, той е пример за паяжинен паяк, който не е опасен за човека, както черната вдовица, която е отровна и характерна за Средиземноморието и често споменавана от популярните медии. Цвърченето на мъжките е друга любопитна черта на вида.
С избирането на Паяк на годината, ние се надяваме не само да популяризираме по слабо познати на обществото животни, но и изследователите да имат възможност да получат нови данни за съвременното разпространение на вида. Така че, радвайте се на Паякът на годината и ни помогнете с нови данни за неговото разпространение във вашите райони, както и с всякакви фотографски материали.
Европейският паяк на годината е избран от 83 арахнолози от 26 страни. Координацията е извършена от Виенския Природонаучен музей заедно с Арахнологичното общество (AraGes) и Европейското Общество по Арахнология (ESA).
Кристов Хьорвег & Христо Делчев
Контакти за България
Д-р Христо Делчев, Национален природонаучен музей – БАН, бул. Цар Освободител 1, 1000 София, E-mail: deltshev(a)gmail.com
