Паяк на 2019 година
Мравкоподобен скачащ паяк – Myrmarachne formicaria (De Geer, 1778)
Мравкоподобният скачащ паяк Myrmarachne formicaria (De Geer, 1778) принадлежи към семейството на скачащите паяци (Salticidae). В световен аспект, това семейство обхваща 6,089 вида, 345 от които са намерени и в Европа. Род Myrmarachne е представен от три вида в Европа, докато в Централна Европа е намерен само този вид.
Myrmarachne formicaria е разпространен в Палеарктика и е интродуциран и в САЩ. В Австрия и Германия е намиран както в низините, така и в хълмисти територии достигащи до 800 метра над морското равнище, където предпочита по-топли хабитати. На места е често срещан и не се смята за застрашен.
Противно на много други скачащи паяци, които имат компактно тяло (зебровия скачащ паяк), Myrmarachne formicaria има удължено и тънко тяло около 5 до 6.5 mm дълго, приличащо на мравка. Основното оцветяване на главогръда е оранжево-кавяво, като само главовата част е по тъмна. Удълженото, но овално коремче е жълто до жълто-кафяво, като задната част е най-тъмна. Коремчето се свързва с главогръда с тънка връзка, наподобяваща петиолуса на мравките. Краката са жълти до оранжеви с черни петна и надлъжни черни линии отстрани. Първата двойка крака имат много черни и леко удебелени метатарзи, които наподобяват антените при мравките. Задните очи са много големи и по размери и позиция също напомнят очите при мравките!
Женските имат нормално развит устен апарат, но този при мъжките е развит хоризонтално, като челюстите са плоски и удължени. По този начин двата пола могат лесно да бъдат различени. По време на чифтосването, мъжките впечатляват женските със своите големи челюсти. В същото време, последните се използват при ритуалните двубои, когато два мъжки стоят един срещу друг и се заплашват с широко отворените си челюсти.
Като всички скачащи паяци, мравкоподобният скачащ паяк не строи ловна мрежа, а стои и дебне своята жертва. Паякът живее предимно на земята или по шумата, обикновено в близост с мравки, които те имитират, като например Myrmica rubra или представители на род Formica. Паяците са намирани в различни хабитати, обикновено сухи поляни или топли овощни градини, но могат да бъдат видени и във влажни места, като влажни ливади, както и по крайбрежната тръстика.
Мравкоподобният скачащ паяк е активен през годината в периода Април – Август. Зимува в празни черупки от миди или охлюви.
Видът имитира успешно проявите и движението на мравките, но не с цел да се храни с тях. Паякът лови малки мушици, комари и листни въшки. Паяците се възползват от това, че мравките поради своята агресивност нямат много врагове, така и паяците са по малко изложени на атаките на риещите оси и птиците. Мравкоподобният скачащ паяк е правдоподобен пример за защитна мимикрия.
Движението на мравките е също успешно имитирано от паяка: най-напред походката. Вместо типичния за скачащите паяци начин на придвижване с накъсани подскоци се наблюдават бягане на къси разстояния и движения с първия чифт крака във въздуха, наподобяващи махането на антените при мравките – като че ли паякът, подобно на мравка, следва феромонна следа. Също така, заради това наподобяване на антените на насекомото, паякът използва само три двойки крака за ходене. Благодарение на специфичните движения на предните крака дори и характерните огромни и подобни на фарове средни очи на предния ред са умело прикрити.
В централна Европа и на Балканите се срещат още два рода скачащи паяци, които наподобяват мравки – Synageles и Leptorchestes. Synageles venator достига на размер само 3-4 мм, докато Leptorchestes berolinensis е на размер като Myrmarachne formicaria, но за разлика от последния няма висок очен хълм. (Бележка на преводачите: в България се срещат още няколко вида от тези два рода – Leptorchestes mutilloides, Synageles dalmaticus и Synageles hilarulus.)
Защо мравкоподобният скачащ паяк беше избран за европейски паяк на годината? Основната причина е, разбира се, неговата мравкоподобна мимикрия, която засяга не само формата на тялото му, но дори и имитацията на походка и поведение. Това е един чудесен начин за избягване на хищници.
Избирайки паяк на годината, ние не само искаме да обърнем внимание на една по-малко популярна група животни, но се надяваме и учените да допринесат с данни за неговото настоящо разпространение. Така че се радвайте на паяка на годината и ни помогнете с информация за находище или снимка, с която сте документирали вида.
Европейският паяк на годината е избран от 83-ма арахнолози от 26 европейски държави. Гласуването е координирано от Природонаучния музей във Виена заедно с Германското арахнологично дружество (AraGes) и Европейското арахнологично общество.
Симеон Инджов & Христо Делчев
