Паяк на 2020 година
Салов паяк (Паяк рибар) – Dolomedes fimbriatus (Clerck, 1757)
Саловия паяк, Dolomedes fimbriatus (Clerck, 1757), принадлежи към семейството на детско мрежестите паяци. В световен аспект, това семейство обхваща 356 вида, като в Европа, видовете са 7, а род Dolomedes е представен от два вида: D. fimbriatus and D. plantarius (Clerck, 1757).
Саловия паяк има палеарктично разпространение. В Централна Европа, обитава главно низините (до 800 м.н.в.), а в Австрия достига до 1250 м.н.в. На някои места е често срещан, но поради унищожаването на много от неговите основни местообитания (мочурища, блата), започва да става рядък, но все още не се смята за застрашен. Климатичните промени също влияят негативно върху числеността на неговите популации, което сигурно ще доведе до поставянето му в категорията на застрашен.
Дължината на тялото от 15-22 mm при женските и 10-13 mm при мъжките определя саловия паяк, като един от най-едрите европейски паяци. Тялото му е действително масивно и силно. Оцветяването е жълто-кафяво до тъмно-кафяво (при младите зеленикаво до маслинено, обикновено, отстрани тялото има светли линии, които продължават и в главогръда, но не винаги са ясно изразени.
Саловия паяк е свободно живеещ ловец, не използва ловна мрежа. Предпочита да живее на брега на стоящи или бавно течащи водоеми, в мочурища, влажни ливади и крайбрежни или заливни гори. Тук, саловия паяк стои върху водната повърхност в близост до растенията и чака появяването на водни насекоми, попови лъжички или малки рибки. Когато ловува D. fimbriatus се движи много умело върху водната повърхност. Той лежи със цялото си тяло върху водата, но благодарение на гъстото окосмяване и повърхностното напрежение на водата не потъва. Когато е в опасност или улавя жертвата си се гмурка под водата. По време на потъването му около тялото му се образува въздушен мехур, който изчезва веднага след излизането му от водата и той е отново сух.
Брачният период е през Май или Юни, а в края на Юни се появяват и яйцата обхванати от пашкул с диаметър около 1 см (съдържащ около 1000 яйца). Женската го носи постоянно захванат от челюстите (при вълчите паяци е захванат от паяжинните брадавици). Малко преди излюпването на яйцата, пашкулът се закачва върху крайбрежната растителност, опакован добре с паяжинни нишки. Малко по късно, още един пашкул се закачва, но е по малък и с редуциран брой яйца. Развитието на младите паячета обхваща обикновено две години. Те зимуват, като неполово зрели, а достигат зрелост в началото на Май.
Dolomedes fimbriatus е активен почти през цялата година и може да бъде намерен от Март до Октомври, но в повечето случаи, женски. Активният период на мъжките е от Май до Август.
В (Централна) Европа се среща още един подобен вид, Dolomedes plantarius, обикновено без белите ивици и размери на тялото, 10-16 mm при мъжките и 13-20 mm при женските, обитава същите хабитати, но предпочита по големи водоеми и мочурища. Смята се, че той е по тясно свързан с водата, като за неговото размножаване са необходими слънчеви и отворени брегове. Активен е от Април до Август, женските малко по дълго, до Септември и се намира рядко. Точната му идентификация се определя от гениталните белези. В България, видът е поставен в категорията на критично застрашените видове.
Защо Саловия паяк е избран за Европейски паяк на годината?
Като един от най-големите европейски паяци обитаващ бреговете на езера и реки, той е лесно различим, като показва забележителна адаптация към тези хабитати, които са застрашени от редукция и изчезване. Видът е реално застрашен от строителни дейности по бреговете на водоемите, което води до редуцирането на неговите потенциални и реални местообитания.
С избирането му за паяк на годината се цели не само да помогне за неговото популяризиране, но и да се насочи вниманието на обществото към опазването на застрашените хабитати. От друга страна, учените се надяват да добият информация за неговото сегашно разпространение. В това отношение, забавлявайте се с паякът на годината и ни помогнете с информация и снимки от наблюденията ви във вашия край.
„Европейският паяк на годината“ е избран от 83 арахнолози от 26 Европейски страни. Координатор е Природонаучния Музей на Виена, заедно с Арахнологичното Дружество (AraGes) и Европейското Общество по Арахнология (ESA).
Превод на български & Христо Делчев
