Паяк на 2021 година
Двугърб пиратски паяк – Ero furcata (Villers 1789)
Информация
Двугърбия пиратски паяк, Ero furcata (Villers, 1789), принадлежи към семейството на пиратските паяци (Mimetidae, което обхваща 154 вида. Досега в Европа са известни десет вида, като девет от тях са обединени от род Ero. Освен Ero furcata, още три вида са разпространени в Централна Европа и България: Ero aphana (Walckenaer, 1802), E. cambridgei Kulczyński, 1991 und E. tuberculata (De Geer, 1778).
Двугърбия пиратски паяк е разпространен в цяла Палеарктика, като в Централна Европа и България обитава най- вече равнините и подножието на планините до 800 нмв. В планинските райони обаче, може да достигне и до 1,500 нмв, а в Австрия той достига до рекордните 2,000 мнв. В природната среда, Пиратския паяк предпочита постилката на различните горски типове, но също се качва и по дънерите на дърветата. Обитава окрайнините на гората и храстите в топли местообитания. Двугърбия пиратски паяк не се смята за застрашен.
Дължината на тялото при мъжките е 2.5–3 mm, при женските 4.5–4.8 mm. Главогръдът е издигнат по средата, светло кафяв на цвят с характерни черни шарки. Аддоменът е къс и овален, също светло кафяв до жълт на цвят с черни петна и два тъпи израстъка в предната част. Краката са с ясно изразени препаски, като първите два чифта са по-дълги от останалите. Пиратския паяк, както показва неговото име е разбойник и напада и изяжда други паяци, особено такива, които строят мрежи. Пиратския паяк не строи мрежи, но вечерно време или през нощта умишлено навлиза в мрежи на други паяци. Така, преструвайки се на жертва, разтърсва мрежата и когато собственикът на мрежата отиде да провери какво се е хванало, Пиратския паяк го сграбчва с дългите си предни крака, ухапва го и го изсмуква до като остане само обвивката.
През деня Двугърбия пиратски паяк стои обикновено с крака скрити под листата, което го прави трудно откриваем. По лесно се откриват неговите харакерни яйчени торби, които се появяват в края на лятото. Яйчената торба е с какпковидна форма, направена от няколко различни пласта паяжинна коприна и е широка около 4 mm. Най-вътрешният пласт е бял, изтъкан от много финни нишки, средният е направен от по-дебели и по-здрави нишки, а най-външният от къдрави, и най-дебели нишки. Яйчената торба, обикновено е закачена под някое листо или клонче и виси на тънка, но твърда нишка дълга около 15 mm. Така, висящата яйчена торба е защитена от хищници, които биха искали да я изядат. Тя не защитена обаче от паразитни животни, като някои видове листни оси (сем. Icheomunidae), които могат да заразят до 40% от яйчните торби. Торбите съдържат само 6–8 яйца. Малките паячета се излюпват след презимуване и стават възрастни към края на пролетта, а през лятото правят и своите яйчени торби. Така, Ero furcata може да бъде намерен през цялата година.
Както беше обяснено по горе в Централна Европа и България има още три редки вида от род Ero с подобен начин на живот. Ero cambridgei, също има два израстъка на абдомена, но е по малък от Ero furcate, обитава най-вече влажни хабитати, като наводнени ливади и мочурища. Четригърбият Ero aphana може да бъде намерен по окрайнините на борови гори и храсти в по-топли райони, активен е от април до август. Голямият Ero tuberculata също има четри гърбици, като предните две са действително големи, може да бъде намерен също в борови гори и влажни хабитати.
Защо Двъгърбия пиратски паяк беше избран за Паяк на годината?
Като разбойник сред разбойниците двугърбия пиратски паяк е известен със своя необикновен начин на хранене. От друга страна, досега няма избиран за Паяк на годината друг член на тази фамилия. Неговата странна яйчена торба, предоставя възможност да видим още един начин на успешното използване на паяжинната копринена нишка.
С избирането на Паяк на годината учените се надяват не само да популяризират по малко известни животински групи, но и да съберат данни за съвременното им разпространение. Така че, забавлявайте се с Паяка на годината и ни помогнете с информация и снимки (на паяка и яичена торба).
„Европейския паяк на годината“ е избран от 84 арахнолози от 27 Европейски страни. Координатор е Природонаучния Музей на Виена, заедно с Арахнологичното Дружество (AraGes) и Европейското Общество по Арахнология (ESA).
Кристов Хьорвег & Христо Делчев
