Европейски паяк за 2014 година
Обикновеният хамаков тъкач – Linyphia triangularis (Clerck 1757)
Обикновеният хамаков тъкач Linyphia triangularis ( Клерк 1757) принадлежи към семейство Linyphiidae. След скачащите паяци това е второто най-богато паяково семейство в света – 4461 вида. Европа като цяло има 1248 вида линифи, Централна Европа 493, а България 128.
Обикновените хамакови тъкачи се характеризират с техния мрежови конструкции. Те се свеждат до изграждането на хамак или навес, от където произлиза и името на паякът. Обикновеният хамаков тъкач със своите големи размери и ясни обозначения върху главогръда е нетипичен за членовете на това семейство, но тези характеристики го правят доста лесен за идентифицирне. Може да се каже, че в Централна Европа и в България, обикновеният хамаков тъкач е най-често срещаният вид от това семейство. Разпространението на вида обхваща Палеарктика – умерените до субтропичните зони. Среща се във всички европейски страни с изключение на Исландия, разпределен в диапазона от равнини и хълмове до планинските региони. По отношение на местообитанията, този вид е доста непретенциозен, като се среща, както във влажни гори, така и в открити площи, ливади и поляни, окрайнините на горите, паркове и градини. При подходящи условия, той изгражда многочислени популации и затова в природозащитно отношение се счита за “не застрашен”. Мрежата на обикновения хамаков тъкач, обикновено се изгражда в трева, подраст или храсти. Както при повечето членове на семейството, тя се състои от висящ хоризонтален лист – пелена, закачена с хлабави паяжинни “жици” с дължина ок. 20 см. Паякът почти винаги седи с главата надолу под пелената. Жертвата, обикновено се сблъсква с “жиците” и след това пада върху листа, където се улавя от паякът. Плячката са малки насекоми като комари, малки мушици и бръмбари. Дължината на тялото и при двата пола е около 7.5 mm. Главогръдът е бежово – кафяв на цвят с черно -кафяви краища и черна ивица по средата. Така окраската напомня на камертон. Коремът е жълт до бял, по средата с широка, тъмно кафяво цветена по края лента, съставена от типични триъгълни петна. Странично, също се наблюдават кафяви ивици и петна; долната страна е тъмно кафява до черна. Краката са бежово – кафяви. Мъжките могат да бъдат различени по забележимо по-тънкия корем и уголемени челюсти. При оцветяването им, има тенденция към по-интензивно червено-кафяво.
Има е възможност за объркване на този вид с друг хамаков тъкач Linyphia tenuipalpis, който е малко по-малък и предпочита по-топлите местообитания. Освен това, възрастните индивиди се появят малко по-рано, от юни до октомври. Когато не сме сигурни, точната идентификация е възможна само чрез изучаване на половите органи под микроскоп. Възрастните индивиди на обикновения хамаков тъкач се срещат от август до октомври. В Централна Европа, чифтосването се извършва през септември, а в България и по-рано. Брачният период започва, когато мъжкият започне да се разхожда около мрежата на женската. При копулацията мъжкият също седи с главата надолу, застава срещу женската, и поставя своите педипалпи една след друга в гениталиите й отвори. Потомството презимува в пашкул. Linyphia triangularis бе избран да бъде паяк на годината, не защото това е просто най-често срещаният представител на това семейство, с прекрасна пеленовидна мрежа, а и поради интересната му биология. Женските привличат мъжките за чифтосване с помощта на секс феромони, а мъжките показват защитно поведение при чифтосването. Те остават за известно време върху мрежата на женската, след чифтосванто – за да я “защитят” от другите мъже. По този начин мъжкият може да гарантира, че само неговите гени ще се предадат на следващото поколение. Надяваме се, че и през тази година есента ще бъде подходящото време за среща с паякът на годината. Мрежата е първото нещо, което ще откриете, а след това със сигурност ще забележите и него ако погледнете по-отблизо !
