Spider of the year 2022 – BG

Паяк на годината 2022

Барабанещ вълчи паяк – Hygrolycosa rubrofasciata (Ohlert, 1865)

 

Въведение

Барабанещия вълчи паяк, Hygrolycosa rubrofasciata (Ohlert, 1865), пренадлежи към семейството на вълчите паяци (Lycosidae). Това семейство обхваща 2440 вида в целия свят, 352 от които са известни и от Европа, а 78 вида са съобщени и от България. В род Hygrolycosa има само пет вида широко разпространени в света и два вида известни и от Европа, а на Балканския полуостров е известен само видът  Hygrolycosa strandi, намерен в Гърция. Така Барабанещият  паяк е единствения представител на тази група в Централна Европа.

 

Разпространение, хабитати, консервационен статус

Барабанещия  паяк е разпространен в цяла Палеарктика. В Централна Европа е намиран главно в равнините и предпланините (до 800 m над морското равнище). В Австрия, на пример, той е един от редките паяци, съобщен от Ворарлберг, Щирия и Бургенланд, намиран в специализирани хабитати. Hygrolycosa rubrofasciata предпочита влажни хабитати, като мочурища, блата, влажни ливади и влажни (каньонни) гори. Поради човешкия натиск, някои от тези преференциални хабитати, Барабанещият вълчи паяк често е поставян в Червения Лист на застрашените животински и растителни видове. Така в Австрия той е определен като заплашен от изчезване, а в Германия е класифициран като застрашен.

 

Описание

Дължината на тялото на Hygrolycosa rubrofasciata е 5 – 6 mm. Разлика между двата пола няма – що се отнася до дължината на тялото, както често е при паяците (обикновено женската е по голяма), но има разлики в оцветяването и шарките. Мъжките са почти черни. Главогръдът има три бледи линии надлъжно. Коремчето е от тъмно кафяво до черно, с четири съединени редове от бели петна разположени по неговата дължина. Краката са двуцветни, черни, избледняващи до светлокафяви. Женските имат светлокафяв главогръд с три бледи линии надлъжно и две редици от малки точици. Коремчето, също e бледо, а краката бледокафяви с тъмни петна.

 

Начин на живот

Както повечето вълчи паяци, Барабанещия вълчи паяк не строи мрежа, активен е през деня, и като истински хищник дебне за потенциални жертви, главно инсекти.

 

Брачният сезон е през пролетта и мъжкият барабани със своето коремче върху някое сухо листо, произвеждайки шум подобен на удари на барабан, доловим даже от човешкото ухо. От тук идва и името Барабанещ вълчи паяк.

 

След копулацията, женската прави пашкул, където полага около 60 яйца. Женските вълчи паяци са известни с грижите си за потомството. Те прикрепят пашкула към паяжинните брадавички и се движат винаги с него. Когато малките паячета напуснат пашкула веднага се покачват на майчиния гръб и майката ги носи навсякъде с нея. При Hygroylosa rubrofasciata има известна разлика в поведението, младите паячета не се качват на гърба на майката, а остават още известно време върху празния пашкул – може би като адаптация към влажния хабитат.

 

Възрастния Барабанещ вълчи паяк може да бъде наблюдаван от Март до Ноември. Мъжките умират веднага след копулацията, но женските често преживяват зимата.

 

Подобни видове

В (Централна) Европа Барабанещия вълчи паяк е единственият вид от съответния род и може лесно да бъде разпознат по външния вид, оцветяване и шарки. По неопитните любители обаче, могат да сбъркат Hygrolycosa rubrofasciata с бродещия паяк Zora spinimana (семейство Miturgidae), който обитава сходни хабитати.

 

Защо Барабанещия вълчи паяк беше избран за Европейски паяк на годината?

Този силно застрашен паяк, който в страни като Австрия е близо до изчезване поради деструкция на пригодните местобитания, показва негативния ефект от пресушаването на влажните хабитатаи, като блата и мочурища.  Това е особено важно и по отношение изменението на климата, защото се знае, че тресавищата са важни за съхранението на въглерода.

 

Освен това, е интересно и учудващо да чуем че има и барабанещ паяк. Поведението на младите паячета също е странно за вълчи паяк, защото след появяването си остават още известно време върху празния пашкул.

 

Избирането на Паяк на годината би трябвало да помогне една не много популярна група да попадне в обсега на вниманието на обществото и то да се замисли за изчезващите природни хабитати, които са важни за  нейното оцеляване. От друга страна се надяваме учените със своите изследвания да помогнат са изясняване на съвременното разпространение на вида. Така че, забавлявайте се с Паяка на годината и помогнете с информация и снимки на местно ниво.

 

Европейският паяк на годината е избран от 84 арахнолози от 27 Европейски страни. Изборът е координиран от Природонаучния Музей във Виена, Арахнологичното Дружество Gesellschaft (AraGes) и Европейското Арахнологично Общество (ESA).

 

Кристов Хьорвег

Превод на български – Христо Делчев

 

Контакти

 

Контакти за Европа

Dr. Milan Řezáč
Biodiversity Lab, Crop Research Institute
Drnovská 507
161 06 Praha 6 – Ruzyně
Czech Republic
rezac(a)vurv.cz

 

Включени държави

Албания, Австрия, Белгия, България, Дания, Великобритания, Финландия, Франция, Германия, Великобритания, Ирландия, Испания, Италия, Лихтенщайн, Македония, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Сърбия, Унгария, Хърватия,Чешка Република, Швейцария и Швеция.

 

Подържащи организации

ARABEL – Belgische Arachnologische Vereniging (link)
ARAGES – Arachnologische Gesellschaft – (link)
BAS – The British Arachnological Society – (link)
CAS – Česká arachnologická společnost – (link)
ESA – European Society of Arachnology – (link)
GIA – Grupo Ibérico de Aracnología GIA – (link)
NATURDATA – Biodiversidade online – (link)

 

Карти и снимки

 

Разпространение

Europe – (link)
Europe – (link)
Austria – (link)
Czech Republic – (link)
Denmark – (link)
Germany – (link)
Great Britain – (link)
Italy (link)
Switzerland – (link)

Фото галерия

spiderling.de – (link)
Wiki of the Spinnen-Forum – (link)
Wikimedia commons – (link)
Arachno – (link)

 

Литература

 

– Arachnologische Gesellschaft e.V. 2021 Atlas der Spinnentiere Europas (Arachnida: Araneae, Opiliones, Pseudoscorpiones, Amblypygi, Solifugae, Scorpiones, Schizomida) für Hygrolycosa rubrofasciata – (link) (09.12.2021)

– Arachnologische Gesellschaft e.V. 2021 Wiki des Spinnen-Forums – (link) (09.12.2021)

– Bellmann H 2016 Der Kosmos Spinnenführer. Frackh-Kosmos Stuttgart. 429 pp.

– Blick T, Bosmans R, Buchar J, Gajdoš P, Hänggi A, Helsdingen P van, Růžička V, Staręga W & Thaler K 2004 Checkliste der Spinnen Mitteleuropas. Checklist of the spiders of Central Europe. (Arachnida: Araneae). Version 1. Dezember 2004

– Braun R 1976 Zur Autökologie und Phänologie einiger für das Rhein-Main-Gebiet und die Rheinpfalz neuer Spinnenarten (Arachnida: Araneida) – Jahrbücher des Nassauischen Vereins für Naturkunde 103:24-68.

– Breitling R, Merches E, Muster C, Duske K, Grabolle A, Hohner M, Komposch C, Lemke M, Schäfer M & Blick T 2020 Liste der Populärnamen der Spinnen Deutschlands (Araneae) –

Arachnologische Mitteilungen 59:38-60. doi: 10.30963/aramit5907

– Buchar J & Thaler K 1995 Die Wolfspinnen von Österreich 2: Gattungen Arctosa, Tricca, Trochosa (Arachnida, Araneida: Lycosidae) – Faunistisch-tiergeographische Übersicht – Carinthia II 185./105.:481-498.

– CSCF (Centre Suisse de Cartographie de la Faune) 2019 Fauna der Schweiz – Spinnentiere oder Arachniden (Skorpione, Pseudoskorpione, Spinnen, Weberknechte, Milben) – (link) bzw. Verbreitungskarte für Hygrolycosa rubrofasciata: (link) (07.12.2020)

– Deutsche Digitale Bibliothek 2021 Kultur und Wissen online, Tonaufnahmen, Tierstimmenarchiv vom Museum für Naturkunde Berlin: Hygrolycosa rubrofasciata. (link) (21.12.2021)

– Dolejš P 2013 Do really all wolf spiders carry spiderlings on their opisthosomas? The case of Hygrolycosa rubrofasciata (Araneae: Lycosidae) – Arachnologische Mitteilungen 45:30-35. doi: 10.5431/aramit4507

– Foelix RF 2015 Biologie der Spinnen. Edition Chimaira, Frankfurt am Main. 430 pp.

– Hänggi A, Stöckli E & Nentwig W 1995 Lebensräume mitteleuropäischer Spinnen. Charakterisierung der Lebensräume der häufigsten Spinnenarten Mitteleuropas und der mit diesen vergesellschafteten Arten – Miscellanea Faunistica Helvetiae 4: 1-459

– Helsdingen PJ van 2021 Araneae. In: Fauna Europaea version 2017.06 – (link) (09.12.2021)

– Köhler D & Tembrock G 1987 Akustische Signale bei der Wolfsspinne Hygrolycosa rubrofasciata (Arachnida: Lycosidae) – Zoologischer Anzeiger 219:147–153.

– Kronestedt T 1984 Sound production in the wolf spider Hygrolycosa rubrofasciata (Ohlert) (Araneae, Lycosidae) – Fauna och flora 79(3):97-107.

– Kronestedt T 1996 Vibratory communication in the wolf spider Hygrolycosa rubrofasciata (Araneae, Lycosidae) – Revue Suisse de Zoologie Suppl. 1996:341-354.

– Muster C 2021 Artenportrait Trommelwolf in Rote-Liste-Zentrum. (link) (21.12.2021)

– Nentwig W, Blick T, Bosmans R, Gloor D, Hänggi A & Kropf C 2021 araneae – Spiders of Europe, version 12.2021 – (link) (09.12.2021). doi: 10.24436/1

– Reichholf JH & Steinbach G 1997 Die grosse Enzyklopädie der Insekten, Spinnen- und Krebstiere, Band 1. Bertelsmann Lexikon Verlag Gütersloh. 360 pp.

– World Spider Catalog 2021 World Spider Catalog, version 22.5. Natural History Museum Bern – (link) (09.12.2021)