Spider of the year 2023 – BG

Паяк на 2023 година

Убождаща бавачка Cheiracanthium punctorium (Villers, 1789)

 

Информация

Убождащата бавачка, Cheiracanthium punctorium (Villers, 1789), принадлежи към семейство Cheiracanthiidae. Това семейство обхваща 363 вида, 35 от които се срещат и в Европа. Род Cheiracanthium (жълто пашкуления паяк) обхваща 10  вида в Австрия, 12 вида в България, 12 вида в Германия, 7 вида в Швейцария и тн.

 

Разпространение, хабитати и консервационна значимост

 

Cheiracanthium punctorium е разпространен от Европа до Централна Азия. В Европа се среща главно в низините и хълмистите територии, където достига до 800-1000 нмр. Видът обитава предимно тревисти и храстови места в топли и отворени хабитати, но се среща се и във влажни рядко използвани ливади. В България видът не е смятан за застрашен, но в някои провинции на Германия е поставен в Червен лист.

 

Описание

Женската на Cheiracanthium punctorium достига на дължина до 10–15 mm, а мъжкият е по малък, 7.5–12 mm. Главогръдът е зеленикаво-кафяв,  понякога може да бъде оранжево-червен. Масивните и дълги челюсти са червени в основата, а остриетата са черни и остри като игла. Гръбната страна на коремчето е  бледо жълто-зелена и често има сърцевидна шарка, която достига до средата на коремчето, но може и да липсва.

Краката са жълтеникави и са заострени на края. Първата двойка крака са удължени, което може да послужи при диференцирането на род Cheiracanthium от род Clubiona.

 

Начин на живот

Тези предимно нощни паяци не строят ловни мрежи. Те причакват своите жертви, сграбчват ги и умъртвяват чрез отровно ухапване. Благодарение на дългите и масивни челюсти Убождащата бавачка може да хваща и големи насекоми, като скакалци или богомолки. Паяците прекарват деня в кръгли паяжинени гнезда, разположени обикновено сред ниска тревиста или храстова растителност или под камъни. Можем да ги намерим в отворени тревни или гористи хабитати, изоставени ниви и ливади, както и край пътеки или железопътни насипи и диги.

 

В средата на лятото непълно зрялата женска построява забележително люпилно гнездо от паяжина примесена с стръкчета трева и листа. В съседство с люпилото  мъжкият изприда и своето паяжинено гнездо. Веднага след като женската стане полово зряла, мъжкият се прехвърля при женската и любовната игра започва. По късно през Август , женската полага около 80-300 яйца в пашкул. През това време, женското убежище е много агресивно защитавано, както бавачката защитава своите деца. Названието Убождаща бавачка е комбинация от думите бавачка и остър пръст, което идва от остря и тънък шип на мъжката палпа.

Малките паячета се появяват 3-5 седмици по късно от средата на Септемри до ранния Октомври, напускат люпилното гнездо и презимуват в паяжинено леговище с диаметър около 5 mm, което построяват сами.

 

Отрова

Паякът може да ухапва и хора, когато искат да го хванат с ръка. Трябва да отбележим обаче, че Убождащата бавачка живее далеч от човешките жилища, което прави ухапването малко вероятно.

Ухапването е придружено от внезапна, много силна и гореща болка, приличаща на ужилването на оса. Изчезва обикновено след 5-20 минути, но може да остане и няколко часа. Симптомите след ухапването са подуване, зачервяване и сърбеж на ухапаното място, позиви на повръщане, както и изпитване на чувство на страх. Некротични изменения на кожата не са забелязвани. При необходимост се предприемат и съответните грижи.

 

Подобни видове

Убождащата бавачка се различава лесно от подобните видове в Европа, по характерната окраска и забележителните размери. В някои случаи могат да възникнат трудности при диференцирането от някои видове от семейството на саковите паяци (Clubionidae).

 

Защо Убождащата бавачка беше избран за Европейски паяк на годината?

От една страна, паяк от това семейство не беше избиран досега. От друга, този паяк е често споменаван в медиите, поради ухапванията му, които се смятат значими в медицинско отношение. Важно е също да се събере изчерпателна информация за биологията на този паяк за да се изяснят някои неоснователни опасния при хората.

 

С избирането на Паяк на годината се цели не само популяризирането на една не много популярна животинска група, но и да се обърне внимание на застрашените хабитати, като отворени сухи ливадни, пасищни или степни местообитания, От друга страна учените се надяват да получат нови данни за съвременното разпространение на вида. Така че, забавлявайте се с Паяка на годината и помогнете с информация и снимки на местно ниво.

 

Европейският паяк на годината беше избран от 84 арахнолози от 27 Европейски страни. Изборът е координиран от Природонаучния Музей във Виена, Арахнологичното Дружество Gesellschaft (AraGes) и Европейското Арахнологично Общество (ESA).

 

Кристов Хьорвег

Превод на български – Христо Делчев