Spider of the year 2024 – BG

Паяк на 2024 година

Избен паяк, Nesticus cellulanus (Clerck, 1757)

Информация

Избения паяк, Nesticus cellulanus (Clerck, 1757), принадлежи към семейство Nesticidae. Това семейство обхваща 291 вида разпространени по целия свят,  58 от които са известни от Европа (включително Турция и Кавказ). От род Nesticus (истински пещерни паяци) в Европа е известен само този вид.

Разпространение, хабитати и застрашеност

В Европа и Турция Избения паяк е обикновен и широко разпространен. В Централна Европа, както и в България е привързан главно към ниско хълмисти терени (до 800м нмв), а в някои случаи достига и до 1000м нмв. Nesticus cellulanus  живее най вече в пещери и изкуствени тунели. Видът не присъства в почти всички Червени Списъци, като само в област Каринтия – Австрия е считан като “ почти застрашен“.

Описание

Дължината на тялото на Nesticus cellulanus е 3.5–6 mm при женската, а мъжкият е малко по малък около 3–5 mm. Предната половина на тялото е бледо жълтеникава с черни инкрустации. Стернумът е също жълтеникав с черни петна. Абдоменът е бледо сиво жълтеникав с черни петна, а краката жълтеникави с черни препаски.

Начин на живот

Както името му показва, избения паяк обитава пещери, изкуствени тунели, влажни скални цепнатини и стари изби. Важно е местообитанията да имат хладен и влажен микроклимат. Местата трябва да бъдат защитени от силен студ и големи температурни амплитуди. Поради тази причина видът понякога може да бъде намерен в открити местообитания в сипеини системи, в тъмни и влажни пукнатини на земната повърхност, под туфи от мъх, в кухи дървета или в шахти на кладенци.

Nesticus cellulanus обикновено изгражда широки несиметрични мрежи в кухините на стените на пещерата, като нишките за улавяне се спускат надолу.  Долната част на всяка нишка за улавяне е покрита с много правилно подредени капчици лепило. След като плячката се оплете в лепкавите капчици, паякът хвърля допълнителни нишки за улавяне върху нея, убива я с няколко отровни ухапвания и след това я издърпва нагоре в мрежата. Типична плячка са животни, ходещи по земята или по стените, като комари или други насекоми.

Поведението при чифтосване също има някои особености: чифтосването се предхожда от ухажване, като мъжкият придърпва нишки от мрежата на женската. И след кратко копулиране, продължаващо само няколко минути, при което и двамата партньори висят по гръб, като женската помага на мъжкия при вкарването на педипалпите.

Сферичният червеникаво-жълт яйчен пашкул, в който женската снася яйцата, се носи от женската закачен на паяжинните брадавички , докато се излюпят младите паяци. Зрелостта и репродуктивният период продължават непрекъснато през цялата година, така че всички етапи на растеж могат да се срещнат по едно и също време, макар и с натрупване на възрастни през летните месеци.

Подобни видове

Избения паяк може да бъде сбъркан с много по редкия и по светъл пещерен паяк (Kryptonesticus eremita), който е малко по-ярък на цвят. Тъмната централна ивица на предната част на тялото на Избения паяк се простира отпред назад, като се стеснява по средата, но не  присъства изобщо при светлия пещерен паяк. Надеждно разграничение може да се направи само чрез изследване на гениталиите или чрез ДНК баркодинг.

Защо избения паяк беше избран за Европейски паяк на годината? Изборът идва след запитване на Асоциацията на германските изследователи на пещери и карст, която предлага пещерно животно на годината от 2009 г. насам. Нейните членове имаха идеята – подобно на 2012 г., когато бе избран пещерният паяк Meta menardi – да комбинират пещерно животно и паяк на годината. Това предложение беше подкрепено от „журито на паяците“ (84 арахнолози от 27 европейски страни). Това също трябва да се разбира като ясен знак, че все още има голяма нужда от действие, особено при изучаването на подземните екосистеми и видовете, срещащи се в тях, и че доброто сътрудничество между изследователите на пещери (спелеолози) и изследователи на паяци (арахнолози) трябва да бъде допълнително разширена.

Изборът на Паяк на годината има за цел не само да постави една „по-малко популярна“ група животни в добра светлина и да привлече вниманието към застрашените местообитания – в този случай пещерите като специални местообитания, достойни за защита – но в същото време учените се надяват да получат данни за сегашното му разпространение. Имайки това предвид: дръжте очите си отворени следващия път, когато посетите пещера и документирайте този вид с вашите наблюдения/или снимка.

Паякът на годината се координира от Природонаучния музей във Виена, в сътрудничество с Арахнологичното Дружество (AraGes) и Европейското Арахнологично Общество (ESA).

Кристов Хьорвег

Превод на български – Христо Делчев