Spider of the year 2025 – BG

Змийски паяк

Segestria senoculata (Linnaeus, 1758)

Информация

Змийския паяк, Segestria senoculata (Linnaeus, 1758), принадлежи към семейството на тръбните паяци (Segestriidae). Това семейство паяци обхваща 5 рода и 181 вида. Род Segestria включва 22 вида, 5 от които установени в Европа, а 3 вида са намерени и в България.

Разпространение, хабитати и застрашеност

Змийския паяк има Палеарктично разпространение, като се среща в цяла Европа. Във височинно отношение го намираме от низините до хълмистите места (800 м) достигайки линията на гората до около 2200 м (Централни Алпи, Рила, Пирин). Segestria senoculata обитава горски местообитания, под струпана гниеща дървесина, цепки и пукнатини в скалите. Поради добрата му численост и наличието на подходящи хабитати в Червените списъци е класифициран като незастрашен.

Описание

Дължината на тялото на Segestria senoculata е 7-10 mm за женските и 6-9 mm при мъжките. И двата пола са сходни по окраска и белези. Главогръдът е лъскавокафяв, овалното коремче е бледобежово/сиво, дорзално с тъмнокафява, лакътушеща и странично закръглена средна лента. Тази лента наподобява гръбната шарка на усойницата, от там иде и името Змийски паяк. Краката са светлокафяви и имат тъмни пръстени. Повечето видове паяци имат осем очи, но тръбните паяци имат само шест, които са разположени в три групи от по две очи подредени като буквата „H“, гледани отгоре.

Начин на живот

Подобно на всички тръбни паяци, Змиийския паяк е активен предимно през нощта, изгражда характерна тръбна мрежа в която и живее. Поставя е в скални пукнатини и цепки, под кора на дърво, между камъни и т.н.. От входа на тръбата излизат, отделни паяжинни нишки, които предават съответни вибрации, когато са засегнати от преминаваща плячка (особено насекоми). След свечеряване Segestria senoculata се придвижва до входа на тръбата, където чака плячка. При позата която заема, първите три чифта крака са насочени напред, а четвъртият чифт крака са насочени назад. Никой друг паяк не показва такава позиция на краката! По време на брачния сезон мъжките напускат тръбите, за да търсят женски. Полово зрелите индивиди на Змийския паяк се срещат целогодишно. Когато мъжкият, който е готов за чифтосване се натъкне на мрежата на женска, разклаща нейните сигнални нишки. Ако женската не реагира агресивно, настъпва чифтосване, по време на което мъжкият стиска корема на женската с широко разтворени челюсти. След чифтосване оплодените яйца се затварят в овален пашкул; той съдържа между 60 и 180 яйца. Змийския паяк, както и двата си централноевропейски сестрински вида, се нуждае от около две години, за да достигне полова зрялост.

Подобни видове

Два други вида от род Segestria се срещат в Централна Европа и България: Баварския тръбовиден паяк, Segestria bavarica, който е малко по-голям (до 14 mm) и чиито тъмни петна по корема не са непрекъснати, и Зеленозъбия тръбовиден паяк , Segestria florentina, която може да достигне до 22 mm дължина и има напълно черно тяло.

Защо Змийския паяк бе избран за Европейски паяк на годината

Това е първият Европейски паяк на годината от групата на тръбните паяци. Той ни разкрива някои специфични характеристики: шест очи вместо осем, характерен тип мрежа и уникална позиция на краката! Чрез избора на паяк на годината целта е не само да се постави в добра светлина една „по-малко популярна“ група животни и да се подчертаят застрашените местообитания – в този случай малки естествени местообитания като пукнатини и дупки в кората на дърветата и скалите – но в същото време учените се надяват да получат данни за настоящото му разпространение. Имайки това предвид: дръжте очите си отворени при следващата си разходка в гората или при следващия си поход в планината и се опитайте да документирате този вид с описание и снимка.

Паякът на годината се координира от Природонаучния музей във Виена, в сътрудничество с Арахнологичното дружество (AraGes) и и Европейското Арахнологично Общество (ESA).

Кристов Хьорвег & Норберт Миласовски

Превод на български – Христо Делчев