Европейски паяк на 2013 година
Обикновеният паяк в кисия – Atypus affinis Eichwald, 1830
Обикновеният паяк в кисия Atypus affinis Eichwald, 1830 принадлежи към семейството на паяците, които изграждат кисио-подобна паяжина (Atypidae). Това са единствените Европейски тарантуло-подобни паяци (Mygalomorphae); група характеризираща се с успоредни, издадени напред по оста на тялото хелицери (i.e. orthognath).
Семейство Atypidae обхваща 3 рода с общо 49 вида. Добре представени в Европа са 3 вида – от най-малкия до най-едрия – стенния паяк в кисия Atypus muralis, катранено-черния паяк в кисия – Atypus piceus и обикновения паяк в кисия Atypus affinis; последният е най-широко разпространен в Западна Европа. Разпространението им в отделните държави е различно. В Германия най-чест е обикновеният паяк в кисия, докато в Австрия той е най-редкият от трите вида. В България най-добре представен е катранено- черният паяк в кисия, обикновеният паяк в кисия е редък, а стенният паяк в кисия не е установен. Паяците от род Atypus присъстват в Червените Списъци на повечето от страните, поставяни най-често в категориите, застрашен или критично-застрашен.
Паяците в кисия се срещат главно в ксеротермни територии, обитаващи най-вече сухи, песъкливи и слънчеви/топли местообитания. Предпочитат иглолистни гори, с южно изложение, както и сухи ливади. За разлика от другите видове, Atypus affinis предпочита низините и ниски хълмове (до 600 m), срещащ се най-често в западните и северни части на (централна) Европа.
Дължината на тялото при мъжкия (без хелицерите) е 7–10 mm, а при женската 10–15 mm. Оцветяването при мъжкия е почти черно, при женската тъмно кафяво, а малките паячета са бледи на цвят. Стернумът може да бъде по-светъл. Дългите паяжинни брадавички са разделени на 3 сегмента. Това е една от характеристиките, които отделят A. affinis от останалите два вида. Катранено-черният паяк в кисия има един непигментиран участък на терминалния сегмент и така се получават 3½ сегмента – докато стенният паяк в кисия има четри-сегментни паяжинни брадавички. Освен това, Atypus affinis има и един непигментиран участък върху външната страна на 1та патела.
Животните живеят в подземни тръби с дължина около 10–30 cm, които издълбават сами и облицоват с паяжинна тъкан. На повърхността паяжината оформя ловна тръба, широка около 1 cm и дълга около 10 cm., замаскирани с малки земни бучици и нападли борови иглички. Паякът стои вътре в тръбата и чака някое насекомо да се появи в близост до ловния капан. Жертвата бива ухапана през стената на тръбата и след това завлечена във вътрешността на гнездото. Получените щети се възстановяват по-късно. Обичайните жертви включват, мравки, бръмбари, и дори стоножки.
Мъжкият може да бъде намерен по време на свадбения му период, Септември до Ноември. При A. piceus, този период се ограничава в месеците Май – Юли. Мъжкият на A. affinis; търси своята партньорка и когато намери ловната тръба започва да вибрира, преди да влезе вътре и извърши копулацията. Яйцата поставени в пашкул, също намират място в тръбата. Паячетата се излюпват през есента, но остават в пашкула през зимата, без да се хранят. Те напускат гнездото през първите топли дни на Март и се разселват чрез „балониране“. За разлика от повечето паяци в Европа, паяците в кисия живеят от 8 до 10 години.
Ако, при вашите есенни разходки срещнете мъжки паяк в кисия, марширувайки забързано в търсене на неговата невеста, вие сте имали възможността да видите тазгодишния Паяк на Годината. Освен това, може да забележите и неговата много добре замаскирана паяжинна ловна тръба. Все пак си заслужава „да хвърлиш поглед на обикновения паяк в кисия, разбира се, без да го нараните или уплашите.”
Christoph Hörweg & Christo Deltshev
